Централният кредитен регистър /ЦКР/ е организирана и поддържана от Българската народна банка /БНБ/ информационна система за кредитна задлъжнялост на клиентите към банки и финансови институции, както и към платежните инситуции и дружества за електронни пари, отпускащи по занятие кредити по реда на чл. 21 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, които извършват дейност на територията на България. С други думи казано: ЦКР представлява база с информация за всички лица с кредити към всички банкови и небанковифинансови институции, функциониращи в България.
Информацията, която се съдържа в Централния кредитен регистър е следната:
- Информация относно всеки, на когото е отпуснат кредит
- Кредитно досие на лицата получили кредит/заем
- Опис на всички задължения, техния вид и размер
- Информация относно самото обслужване на кредита / Дали се изплаща редовно ? Просрочен ли е ? Има ли заведени дела във връзка с него срещу кредитополучателя ?
Информацията се събира в ЦКР, за да се ползва от всичките тези банкови и небанкови /фирми за бързи кредити, колекторски фирми и др./ институции , при осъществяване на тяхната дейност – отпускане на кредити. Банките и небанковите институции, задължително извършават справки в ЦКР, относно дадено лице /което кандидаства за кредит/, за неговото кредитно досие и кредитна история. Кредитната история и досие са решаващи за това дали една банка или небанкова финансова институция ще отпусне кредит на едно лице. При видимо лоша кредитна история и досие банките и останалите финансови инстутиции, предлагащи кредити не отпускат заем, поради наличието за тях риск, да не успеят да съберат своето вземане /веднъж възникнала лоша кредитна история, означава и минимален шанс за отпускане на последащ кредит/. Лошата кредитна история се образува още с първия кредит, който бива просрочен.
ВАЖНО!!! Информацията, която регистърът съдържа съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22 на БНБ, касаеща кредитната задлъжнялост на клиентите, текушото състояние на кредите, просрочията по активни и погасени кредити, се съдържа в ЦКР за петгодишен исторически период /данните се съхраняват за 5-годишен период, след което се заличават/. Активен по смисъла на посочената разпоредба е кредитът, вземанията по които не са изцяло погасени, като кредитът остава активен до окончателното му погасяване.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ, горепосочените банкови и небанкови институции са задължени да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменение по тези кредити до окончателното им погасяване /тоест от датата на сключване на договора за кредит до окончателното им погасяване/
Погасяване на кредита има поначало при осъществяване на някой от предвидените в ЗЗД погасителни способи : плащане, прихващане, опрощавене, новиране, сливане и пр.
По-особена е ситуацияна с погасените по давност кредити. Вземанията по кредити се погасяват с изтичането на общия 5-годишен давностен срок.
Следва да имате предвид, че фактът на изтичане на погасителната давност сам по себе си няма за последица автоматичното погасяване на кредита. Изтичането на давността води само до невъзможността на кредитора принудително /по съдебен ред/ да събере вземането си. Съгласно чл. 120 ЗЗД, давността в гражданското право не се прилага служебно, без длъжникът да се позове на нейното изтичане.
Ето защо, независимо, че задължението е погасено по давност, кредиторите /банковите и небанковите финансови институции/ продължават да подават информация към Централния кредитен регистър, че задължението е в просрочие, а длъжникът е с лоша кредитна история, което пък прави получаването на последващ кредит трудно или почти невъзможно.
В такава хипотеза има три варианта за действие, ако желаете погасеният ви по давност кредит да бъде отписан и съответно вашата кредитна история да се подобри:
Ι. Първият вариант за действие е длъжникът да изпрати писмено възражение за погасения по давност кредит до кредитора, който след това по СОБСТВЕНА воля да отпише задължението от ЦКР / шансът за успех е минимален /. Тук следва да се разчита на добросъвестността на кредитора. Отказът на кредитора да сключи такъв вид извънсъдебно споразумение не е противоправен, тъй като сключването му е правна възможност, не и задължение за кредитора.
ΙΙ. Вторият по-обещаващ вариант за действие е постигането на споразумение между кредитора и кредитополучателя. Споразумението се изразява в съгласието на длъжникът да заплати дадена част от неизплатения кредит, срещу което кредиторът ще отпише вземането като погасено. В повечето случаи, кредиторите изискват от длъжниците заплащането на главницата по кредита, като опрощават натрупалите се лихви. В случаят е въпрос на уговорка с конкретния кредидодател.
ΙΙΙ. Третият и най-сигурен вариант за действие е подаването на отрицателен установителен иск, чрез който да се признае по съдебен ред, че вземането е недължимо понеже е погасено по давност. След което, кредиторът ще е задължен да подаде информация към Централния кредитен регистър, че кредитът е погасен. Разбира се в този случай, следва предварително обстойно да се изследва дали 5-годишният срок не е прекъснат/спрян, например със сключване на споразумение между Вас и кредитора, с плащане по кредита, завеждане на гражданско дело от кредитора срещу Вас и т.н.
Следва да имате предвид, че и в последния случай, след като се установи, че сумите са недължими като погасени по давност, данните ще бъдат заличени от ЦКР след изтичане на петгодишния исторически период, предвиден в чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22 на БНБ.
Настоящата статия има инфорамативен характер и не представлява правно становище. Автор: Георги Иванов - адв. сътрудник - стажант