Ι. Характеристика
Договорът за факторинг е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията- Фактор, поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Договорът за факторинг е двустранен, възмезден и дългосрочен, като той съдържа елементи на договора за цесия и договора за извършване на услуга. Масово в практиката с договорът за факторинг се изкупуват вземания по търговски фактури с отложено плащане.
Относно прехвърлянето на вземанията при договора за факторинг важат правилата за цесията по чл. 99 - 100 ЗЗД
ΙΙ. Страни
1.Предприятие, което продава стоки или услуги с отсрочено плащане /Продавач/
2.Предприятие - /Купувач/ на стоки или услуги, което е платец по сделката с предприятието продавач.
3.Фактор- банки или небанкови финансови институции /посредник, който поема задължение да събере вземането от Купувача и да го предостави на Продавача
За Доставчика възникват следните задължения спрямо Фактора: за прехвърляне на паричните вземания, обект на договора; за предаване на документите, удостоверяващи тези вземания; за съдействие при проучването на неплатежоспособността на длъжниците по вземанията; за плащане на възнаграждение
За Фактора възникват следните задължения спрямо Доставчика: задължение за финансиране; за предоставяне на административни и счетоводни услуги във връзка с прехвърленото вземане; за поемане на риска „ делкредере“ ( при същинския факторинг); за плащане на цената на прехвърленото вземане и за непрехвърляне на същото.
ΙΙΙ. Видове факторинг
1.Факторинг с финансиране и факторинг без финансиране:
а) При факторинга без финансиране Доставчика получава цялата сума по сделкта при настъпване срока на плащане, който е уговорен в договора.
б) При факторинга с финансиране имаме няколко варианта :
- Факторът кредитира продавача на вземането, като му заплаща 70-90 % от стойността на вземането, преди падежа на плащането на длъжника. Останалата част се заплаща, когато длъжника по вземането плати от своя страна на Фактора.
- Факторът плаща на Доставчика след като е събрал вземането от длъжника.
2. Същински и несъщински факторинг:
а) При същинския факторинг, Факторът ще поеме кредитния риск, в случай че длъжникът по прехвърленото вземане не изпълни своето задължение поради неплатежоспособност или поради неоснователен отказ да плати. Тоест Факторът се задължава да плати на Доставчика номиналната стойност на придобито парично вземане, дори длъжникът да не плати. Факторът няма право на регресен иск срещу продавача, ако длъжника не плати.
б) При несъщинския факторинг, ако длъжникът по прехвърленото вземане не изпълни си задължението, правното действие на договора за факторинг ще се прекрати с обратна сила. Това значи, че Факторът трябва обратно да прехвърли на Доставчика вземанията, които е купил от него, а Доставчикът трябва да върне на Фактора получения аванс. Тоест последствията от неплащане на длъжника се поемат от Доставчика, а не от Фактора.
ΙV. Действие
Предмет на договора е не само прехвърлянето на паричното вземане, но и възмездното предоставяне на финансови услуги. Такива услуги са например: Авансово финансиране на Доставчика на основата на намиращите се у него парични вземания като в зависимост дали Факторът ще поеме риска за неплатежоспособността или няма, говорим за същински и несъщински факторинг.Ако не поеме риска от неплатежоспособност на купувачите цената, която Факторът е платил представлява заем, който той може да си иска обратно в последствие (хипотеза на несъщински факторинг), а при същинският Факторът поема риска от неплатежоспособността на платеца. Други услуги могат да са регулярното предоставяне на информация за конюнктурата на пазара на определени стоки, воденето на счетоводен отчет, превеждане на събраните суми на доставчика и др.
V. Разлики между цесия и договора за факторинг
Една от основните разлики между двете сделки се отнася до страната, която има право на възнаграждение. При договорът за цесия това е Цедентът, а при факторинга това е Посредникът ( Фактор).
Всяко лице има право да прехвърли свое вземане, докато право да извършват факторинг имат само кредитните и финансови институции.
Цесията не се третира като подлежаща на облагане с ДДС доставка или услуга, а договорът за факторинг представлява облагаема доставка на финансова услуга.
Друга основна разлика между цесията и факторинга произтича от същността на двете сделки. При цесията предмет на договора е само прехвърлянето на вземането, докато при факторинга най-характерната черта на договора е предостванянето на различни видове финансови услуги.
Договорът за факторинг е търговска сделка, от което следва, че е винаги възмезден, докато цесията може да бъде и безвъзмездна.
Обект на цесията могат да бъдат освен парични и непарични вземания, докато при факторинга могат да бъдат само парични и то само онези вземания, които произтичат от договори за доставка на стоки и услуги.
Настоящата статия има инфорамативен характер и не представлява правно становище.
Автор: Георги Иванов - адв. сътрудник - стажант