Ако вие сте учащ се/студент, който не успява да се издържа със собствени средства, тази статия би била полезна за Вас.
Лицата над 18 години, които продължават да се обучават в средни учебни заведения ненавършили 20г. и висши учебни заведения ненавършили 25 г. имат право на издръжка от родителите си. При този вид издръжка има редица особености, които я отличават от тази на непълнолетните лица. Тази статия има за цел да внесе яснота и е съобразена с нормативната база, както и с практиката на съдилищата на територията на Република България.
За разлика от издръжката на лица под 18 г., тази на учащи над 18г., крие редица особености, които заслужават обстоен преглед. Законодателят предвижда заплащането на този вид издръжка, но с някои условности, а съдът рядко я присъжда в тежест на родителите именно защото хората са неподготвени за такъв процес. С настоящата статия Адвокатска кантора Бонински, Бонинска,Апостолов, Петкова ще Ви даде насоки и в най – малките детайли, за да Ви подсигури по – висока успеваемост.
Какви изисквания поставя законът пред Вас?
Навършени 18 г.;
Ненавършени 20г за учащи в средни учебни заведения и 25 г. за учащи във висши учебни заведения;
Учащ в редовна форма на обучение в средни висши учебни заведения;
Да НЕ разполагате с лично имущество, посредством което да можете да се издържате/пример: недвижими имоти, които можете да давате под наем и от които да събирате гражданските плодове/
Родителите да могат да си позволят издръжката без особени затруднения и неудобства;
Нека да разтълкуваме горепосочените имеперативни изисквания на закона. Смятам, че трябва да се обърне особено внимание на точка 4 и точка 5, тъй като предходните три, смятам, са ясни за всеки.
Да не разполага с лично имущество, посредством което може да се издържа. Да разгледаме хипотезата, в която Вие сте пълнолетен учащ във висше учебно заведение на 21г. Притежавате апартамент лична собственост. Това означава ли, че след като имате имущество, Вашите родители не Ви дължат издръжка? Съвсем не! Законодателят казва – „и може да се издържа от него“. Бихте могли да се издържате от имуществото ако в конкретния случай, сключите договор за наем и получавате наемна цена, но къде ще живеете. Тук Вие разполагате с имущество, но не можете да се издържате от него, тъй като Ви служи за живеене. Това крие друг риск, ако живеете в собствено жилище, то разходите Ви няма да са особено високи и няма да успеете да докажете нужда от издръжка. Друго изискване на закона е да не можете да се издържате от личните си доходи, тоест ако работи по трудово правоотношение, по което получавате трудово възнаграждение, вие можете да се издържате. Видно от горепосоченото, ако разполагате със собствено жилище, което НЕ отдавате под наем и/или работите по трудово правоотношение, ще бъдете затруднени в доказаването пред съда, че се нуждаете от издръжка. Обратно – ако не притежавате лично имущество, не престирате работна сила, по-лесно можете да докажете необходимост от суми, които да Ви подпомагат при обучението Ви.
Последното изискване на законодателя е препъникамъкът при този вид искове, съдейки от съдебната практика. При другия вид издръжка – на лица под 18 г., нормотворецът е значително по – прецизен. Ако издръжката се дължи на такова лице /малолетно, непълнолетно/ няма значение какъв е доходът на родителя, последният играе роля само при определяне на конкретния размер. Родителят винаги ще дължи издръжка дори и в минимален размер, а ако няма възможност да я заплаща, можем да я потърсим от общината. Тук отпада и несеквестируемостта /невъзможност за принудително изпълнение срещу определени движими и недвижими вещи- минимална работна заплата, единствено жилище и др./, тоест родителят на лице под 18 г. винаги и при всички обстоятелства ще дължи издръжка и последната може да бъде събрана принудително от него с помощта на съдебен изпълнител. При тази издръжка, на лица над 18 г. обаче, законодателят поставя особено изискване. Житейската и правна логика е, че след навършване на пълнолетие гражданите поемат живота в ръцете си и сами набавят средства за прехраната си.
Какво означава родителите да могат да си позволят даване на издръжка без особени затруднения за тях. Възможността за предоставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 от СК е свързана с наличие на свободни средства за издръжка на претендиращия след задоволяване на собствените екзистенциални нужди на лицето, от което се търси издръжка и се определя от доходите на последното, от имотното му състояние и квалификация
На първо място е необходимо да докажем регулярни доходи – от трудово правоотношение, пенсия, наемни правоотношения/когато родителите притежават недвижим имот, който отдават под наем/. Какво разбираме под регулярни – такива които се получчват ежемесечно. Тези доходи трябва да са в такъв размер, който позволява отделя на претендираната от Вас сума и разбира се остатъкът от нея да е в такъв размер, който няма да създаде неудобство за родителя.
От значение е дали лицето издържа други непълнолетни деца, ако е така, той им дължи сумите по закон, респективно това ще намали неговия доход и Вашите шансове да претендирате издръжка като лице над 18г.
Влияние оказва и здравословното и физическо състояние. Ако родителят страда от някаква болест, за която се изискват постоянни медицински грижи, медикаменти и др. тези факти също влияят върху вътрешното убеждение на съда, респективно върху решението му.
Друго, на което трябва да обърнете внимание е дали родителят от когото търсите издръжка е сключил договор за потребителски и ипотечен кредит. При сключване на договор за кредит се дължат месечни вноски, определени в погасителния план, което от своя страна означава, че това лице има ежемесечен пасив, който намалява дохода му, съответно присъждането на издръжка във ваша полза би му създало особени неудобства.
За да бъде уважен осъдителният иск за издръжка на пълнолетното учащо дете от неговия родител, ищецът – детето, чиято е доказателствената тежест, трябва да докаже кумулативната/едновременна/ наличност на следните предпоставки:
1) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител),
2) нуждите си от издръжка за конкретния период
3/ че учи редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение и че не е навършил 20 години или че учи редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение и, че не е навършил 25 г.;
4) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период. По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т. е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване.
Предявявайки такъв иск, Вие трябва да сте подготвени с относими документи, доказващи нуждата Ви от издръжка – платена семестриална такса в университета, сключен договор за наем, ако заплащате такъв, всякакви касови бележки за храна, транспорт, облекло и въобще, документи за всички разходи, с които сте натоварени във връзка с обучението си. Всеки един регулярен разход, който твърдите, че сте направили, трябва да бъде подкрепен с доказателство защото голото твърдение няма да Ви донесе успех.
Какъв размер издръжка да претендирате? Искът по реда на чл. 144 СК е трудно доказуем и се характеризира с много особености и условности. С оглед съдебната практика, рядко съдът присъжда издръжка на пълнолетен учащ се именно защото в по-голяма част от случаите се затрудняват родителите. Важно е точно какъв размер ще претендираме. Той трябва да е съобразен с всички доказателства, с които разполагаме, с фактите, описани по горе, Вашите нужди и възможностите на родителя Ви.
По искове за издръжка ищецът/ в случая Вие/ е освободен от заплащане на държавна такса пред съда, но това не означава, че трябва изкуствено да завишавате претенцията си /например да поискате от съда да присъди издръжка в размер на 2000 лв./, защото размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Въпреки, че не заплащате държавна такса към съда, ако искът Ви не бъде уважен, или бъде уважен частично, за отхвърлената част, ще дължите заплащане на адвокатското възнаграждение на родителя Ви за неуважената част от иска.
Моля да се има предвид, че всеки конкретен случай е различен, респективно всеки един процес не е еднообразен.
Автор: Цветелина Бонинска
Comments