Застраховка „Живот“ за обезпечение на банков кредит./Допълнителна гаранция за банката/

В днешната статия ще разгледаме три въпроса свързани със застраховките „Живот“, когато те се изпoлзват за обезпечение на банков кредит, а именно :


-Какви са особеностите на застраховката „Живот“, сключена във връзка с банков кредит ?

-Имат ли наследниците на починал длъжник право на иск срещу застрахователя ?

- Какви са тънките моменти при изплащането / отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя ?


Ι. Какви са особеностите на застраховка „Живот“, сключена във връзка с банков кредит ?

Застраховките „Живот“ се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическите лица. В Кодекса на застраховането са уредени няколко разновидности на застраховката „Живот“, според това какво покрива тя : покритие за достигане на определена възраст; покритие само за смърт; покритие за достигане до определена възраст или за по-ранна смърт; покритие в случай на брак или раждане;

В днешно време много често, за да гарантират изпълнението на дадените от тях банкови кредити, банките задължават своите кредитополучатели да сключат застраховка „Живот“ в тяхна полза. В случая говорим за рисковата разновидност на застраховката „Живот“, която покрива единствено смъртта на кредитополучателя. Този вид застраховка може да се сключи във връзка с всички видове банкови кредити / потребителски, ипотечни и т.н./

Застраховката „Живот“ сключена във връзка с банков кредит представлява още едно обезпечение, гаранция, че банката ще събере вземането си при смърт на кредитополучател с непогасен кредит. Допълнителната гаранция се изразява в следното: при настъпване на застрахователното събитие / в случая смърт на кредитополучателя/ застрахователят отговаря пред кредитора /банката/ до размера на застрахователната сума /обезщетението/ за непогасената част от задължението, включващо главниците, лихвите и разноските към датата на смъртта / неизплатената част от кредита/ или фиксирана сума уговорена в застрахователния договор, за обезпечение на който е сключена застраховката „Живот“ Обобщено : Банката може да търси обезщетението, което се дължи във връзка с настъпилата смърт непосредствено от застрахователя, за да се погаси неизплатената част от кредита.

Дори застраховката да не е сключена в полза на кредитор /банка/ и тя да не може директно да търси обезщетението за смърт от застрахователя, застраховката пак има обезпечително действие за непогасения кредит на починалия. Това е така, тъй като със смъртта на дадено физическо лице, неговото имущество и неговите задължения преминават в наследниците му. Тоест остатъкът от банковия кредит, ще трябва да се изплати от наследниците на починалия длъжник. Най-често застраховките „Живот“ се сключват в полза на най-близките роднини, които съответно ще станат и наследници на починалия, в случай на смърт. От което следва, че със сумата от изплатеното застрахователното обезщетение, наследниците по-лесно ще погасят банковия кредит.

ΙΙ. Имат ли наследниците на починал длъжник право на иск срещу застрахователя ?

В хипотезата, при която наследниците на починалото застраховано лице са и лица, в полза на които е сключена застраховката „Живот“ няма съмнение, че те могат да търсят застрахователната сума /обезщетение/ било то по реда на Кодекса на застраховането, чрез писмена застрахователна претенция отправена до застрахователя, а в случай на отказ от негова страна или неизплащане на сумата и по съдебен ред.

Въпросът тук е в хипотезата, в която трето ползващо лице по застраховката „Живот“ е банката кредитор. В случая правото на обезщетение ще възникне само и единствено за банката. Представете си следната хипотеза: Наличие на сключен договор за застраховка „Живот“ в полза на банка кредитор. Настъпил е застрахователният риск смърт, вследствие на което застрахователят е задължен да изплати застрахователна сума на банката, но не го прави. Заинтересованата банка също бездейства и не си търси дължимото обезщетение, което ще погаси кредита или част от него. В тази хипотеза най-увредени са наследниците на застрахованото лице, понеже те наследяват и задълженията на починалия / в случай, че са приели наследството/, от което следва, че банката ще търси плащане за непогасения кредит от тях /те се явяват задължени.

Ето защо, в такава ситуация Кодекса на застраховането, заедно с Закона за задълженията и договорите дават защита на наследниците, която се осъществява по следния начин и на следните основания:

В чл. 382, ал.1 от Кодекса на застраховането, е регламентирано правото длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори когато не той, а банката е страна по сключен за обезпечаване на кредита застрахователен договор. На длъжника в случая по силата на закона му е признато качеството на страна – застрахован по застрахователното правоотношение /това се отнася за случаите на застраховка „Живот“, която не покрива смърт/. Тоест длъжника има самостоятелното право да търси обезщетението, но няма право да го получи. Получава го лицето в полза на което е сключена застраховката /банката/. В ал.3 на чл. 382 КЗ дава правото при смърт на длъжника, в тези отношения той да бъде заместен от неговите наследници. Тоест наследниците на починалото застраховано лице ще имат право да търсят изплащането на застрахователното обезщетение в полза на банката от страна на застрахователя. С тези разпоредби на Кодекса на застраховането се защитават интересите на наследниците да не погасяват банковия кредит със собствени средства, а да се използа застрахователното обезщетение.

При бездействие на Банката и на Застрахователя легитимираните наследници по силата на разпоредбата чл. 134 ЗЗД могат, да предявят съдебен иск от тяхно име, но в полза на бездействащият им кредитор /банката, която ще търси погасяване на кредита от тях/ срещу застрахователя, с който да искат изплащането на обезщетението в полза на банката и така да избегнат погасяването на кредита от тяхна страна.


ΙΙΙ. Какви са тънките моменти при изплащането / отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя ?

Повечето застрахователи в случаи на тежки житейски събития, каквото е смъртта на застрахован, много често отказват изплащането на дължимото застрахователно обезщетение, вслeдствие на което се ощетяват интересите както на банката кредитодател, така и на наследниците на починалия. Банките в тези случаи бездействат, понеже в повечето случаи отпуснатите кредити са обезпечени с още нещо /например ипотека/, а дори да не са, винаги им остава възможността да се удовлетворят от имуществото на наследниците.

Застрахователните дружества най-често отказват изплащането на застрахователни обезщетения като се позовават на клаузата за изключване на отговорността на застрахователя. Включвайки тази клауза в договорите си застрахователите изключват своята отговорност / задължението за изплащане на застрахователно обезщетение/, при наличието на предхождащи тежки заболявания на починалото лице, които имат връзка с настъпилата смърт. Практиката на застрахователните дружества е да отказват плащане на обезщетения при наличие на заболяване, дори и то да няма пряка причинно-следствена връзка със смъртта на застрахования, като се позовават на техни доказателства, техни медицински отдели и специалисти, които дават становище, извършват експертизи във връзка с настъпилата смърт.


ВАЖНО !!!!

Застрахователите най-често формулират клаузата за изключен застрахователен риск по следния начин: „Всеки случай на смърт причинена, произтичаща пряко или косвено , изцяло или отчасти от някой от следните фактори не се покрива от настоящия договор/полица: всякакви заболявания, за които застрахования е знаел или му е била поставена диагноза или от които застрахования и бил лекуван или за които е получавал лекарства преди датата на влизане в сила на договора за застраховка“

С Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т.д. №351/2020 г. на Върховния касационен съд, 1-во търговско отделениесе прие, че формулирани по този начин клаузи в застрахователните договори са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2, т.6 ЗЗП, понеже такава клауза дава на застрахователя да се освободи от задължението си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на застрахования потребител. Такъв вид клаузи дават възможността на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт настъпила по всяка причина. НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ са НИЩОЖНИ и те няма да имат действие по договора /тоест застрахователя няма да може да се позове на нея, за да не изплати застрахователното обезщетение/ чл.146 ЗЗП.В закона е уредено, че застрахователят може да се позове на такъв факт /съществен за поетия риск/, който изключва отговорността и задължението за заплащане на застрахователно обезщетение, само и единствено, ако за тези факти и обстоятелства застрахователят и поставил на застрахования изрично, писмено въпроси за него /в случая въпроси за наличие на тежки заболявания, минали лечения и т.н/ това изрично е посочено в чл. 362, ал.2 от Кодекса на застраховането.

Друга особеност е, че въпросът относно заболявания, лечения трябва да е поставен за точно и конкретно заболяване или лечение, а не да се зададе общо, каквато е практиката на застрахователните дружества / въпросите относно заболяванията на застрахования се задават общо, което улеснява възможността да се откаже изплащане на обезщетение. Съгласно горецитираното решение на ВКС преценката относно обстоятелствата от съществено значение за застрахователния риск, следва да се основава на информация, събрана/ установена, по реда на чл. 362 КЗ /чрез въпроси/, а не чрез отрицателна информация към застрахования в смисъл „ застрахователят не би излатил обезщетение ако ...“ /дори в такъв случай следва да има конкретика/.

В случай, че имате Ваш роднина, който е изтеглил кредит и е оставил задължения, след като е починал, следва да проверите при застрахователното дружество какъв договор е сключен с него и какви въпроси са зададени.

При отказ от застрахователя да Ви плати обезщетение, вие може да заведете дело.


Настоящата статия има инфорамативен характер и не представлява правно становище. Автор: Георги Иванов - адв. сътрудник - стажант

48 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички