Имам фактура, но не ми плащат! Какво да направя?


Първоначално следва да разясним какво е фактура и какви реквизити следва да съдържа, както и какви правила следва да спазвате, за да може в един бъдещ момент да съберете своето вземане, произлизащо от фактура.

Фактурата е търговски документ, който се издава от продавача/изпълнителя на купувача/възложителя. Тя е ПЪРВИЧЕН СЧЕТОВОДЕН ДОКУМЕНТ, с който доставчикът документира продажба на стоки , продукти, материали, активи или услуги към получателя, който обикновено е купувач/възложител. Данъчната фактура представлява ЧАСТЕН СВИДЕТЕЛСТВАЩ ДОКУМЕНТ, който удостоверява облагаемо данъчно събитие и начислен данък, носител на информация за регистрирана стопанска операция, като не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.

Задължителните реквизити, които следва да съдържа фактурата са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 114 от ЗДДС. В настоящото изложение няма да изброяваме всичките, тъй като би се превърнало в счетоводен анализ, а нашата цел е друга. Ще разясним от правна гледна точка къде биха могли да възникнат проблеми, как да ги избегнете и да се предпазите от тях, като при евентуално възникване на правен спор, вие да сте подготвени.

Към момента има много съдебни решения и установена практика на съдилищата, в която безспорно се възприема становището, че фактурата, сама по себе си, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЕ да се приеме, че е настъпило данъчно събитие, че вие сте извършили услугата или сте доставили стоката. Необходимо е да се се изследват всички относими обстоятелства относно наличието или не на настъпило данъчно събитие.

В повечето случаи, при доставка на стока, от голяма важност е да имате ПРИЕМО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ или друг документ, удостоверяващ предаването и приемането на стоката. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост на родово определени престации (тоест вещта която се продава е определена по абстрактни и общи белези), правото на собственост се прехвърля само, когато вещите бъдат индивидуализирани по съгласие на страните (описани подробно с всичките им белези, които ги правят уникални вещи) или бъдат предадени на купувача. В повечето случаи вещите не се индивидуализрат и се счита, че собствеността им се прехвърля тогава, когато бъдат приети от купувача. Точно за това ви е необходим Приемо-предавателен протокол, от който да стане ясно, че купувачът е получил стоката и е станал нейн собственик. В данъчната практика константно е разбирането, че под доставка на стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира прехвърлянето на право на собственост срещу насрещна престация.

Важното е да се докаже налице ли е предаване на стоките, извършен ли е транспортът на стоките, как, от кого и къде, има ли товарителници, пътни листи и прочие. Може да се вземат предвид писмените обяснения на управителите на отделните доставчици и дали те съотвестват на други събрани писмени доказателства.

От голямо значение е и дали са осчетоводени доставките. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно – начислен данък. Следва да се има предвид: Ако фактурите са отразени в дневниците на продажбите и в справка декларация по ЗДДС от доставчиците на издателя на фактурата, не може да бъде тълкувано самостоятелно и да води до извода, че доставката е получена. Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да послужат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Тук е проведен един от основните принципи в гражданския процес, заложен в разпоредбата на чл. 12 от ГПК, а именно принципът за вътрешното убеждение. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Следва да се има предвид, че доказателствената сила на счетоводните книги НЕ е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, но съдът в съвкупност с всички доказателства по делото преценява и обстоятелството дали са водени изрядно счетоводните книги на издателя, съгласно Закона за счетоводството и други приложими нормативни актове.

При положение, че имате Приемо-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ получаването на стоката, осчетоводили сте доставката и сте платили данък, но накрая получите отказ на право на данъчен кредит. Защо се получи така?

Съгласно разпоредбите на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕИ и чл. 114, ал. 1, т.9 от ЗДДС, фактурата задължително съдържа вида на услугата. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура. Правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

Много често срещан въпрос е дали липсата на подпис от получателя е причина фактурата да не произведе желаното действие. Разбира се, че НЕ, липсата на подпис не е от значение, за правната същност на фактурата. Прието е, че липсата на подпис върху фактурите НЕ представлява порок, който да доказва, че оспорените фактури са неистински, респ. че не е налице реалност на удостоверените с тях доставки.

Друг задаван въпрос е кога следва да се издаде фактурата и кога съответно да се извърши плащането по нея? Съгласно чл. 113, ал. 4 ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от пет дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставка, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. От смисъла на текста може да се изведе заключението, че няма пречка да бъде издадена фактура преди да бъде доставена стоката/извършена услугата (да настъпи данъчното събитие). Относно плащането – няма изрично предвиден срок в закона за извършването му, това е въпрос на договорка между страните. Признаването на правото на данъчен кредит следва и без да е платена фактурата. Плащането може да се ползва само като косвено доказателство, че доставките са били получени, съответно услугата е била извършена.

След като Ви запознахме на какво следва да обърнете внимание, какви правила да спазвате, се надяваме, че ще се вслушате в нашите съвети, за да може при възникнал правен спор, да разполагате с необходимите документи и да сте готови за победата в съдебната зала.

Ще напишем отделна статия или няколко такива за давностния срок, но тук извеждаме няколко основни правила:

Общият давностен срок в гражданското право е петгодишен, съгласно чл. 110 ЗЗД, като с изтичането му се погасяват всички вземания, за които не е предвиден друг срок в закона, относно вземанията за периодични плащания и лихви с изтичането на тригодишна давност същите се погасяват.

Затова не чакайте последния момент да потърсите своето вземане, произтичащо от фактурата, особено след като имате всички необходими реквизити на фактурата и налични документи, с които да можете лесно и бързо да постигнете крайната цел, а именно да получите възнаграждение за Вашите положени усилия.

Автор: Апостол Апостолов

52 преглеждания

Всички права са запазени. Адвокатско дружество Бонински, Бонинска и Апостолов.

© 2020 Proudly created by 1MiL.xyz