top of page

Често срещани понятия в изпълнителното производство




Често ще срещате тези понятия в изпълнителното производство, за това и сме се постарали да обясним какво означават:


1.  Несеквестируемо имущество – това е имущество, което длъжникът притежава, но тъй като без него трудно би могъл да съществува  нормално като човешко същество, то поради тази причина не може изпълнението да се насочва срещу него. Това може да бъдат доходи/движими/недвижими вещи и т.н. Например: за да се посрещат нуждите на човек се приема, че следва да разполага поне със сума равна на минималната работна заплата, поради и което при налагане на запор върху трудовото възнаграждение, длъжника винаги може да изтегли на гише в банката частта от заплатата си, която е равна на МРЗ. Друг пример е, когато длъжникът има само едно жилище, в което живее (не е голямо, за да бъде разделено и е относимо на неговите жилищни нужди), тогава се възприема, че то е несеквистируемо, тоест не може да бъде продадено на публична продан, понеже така длъжникът няма да има къде да живее. Може да бъде наложена възбрана върху имота, което би затруднило продажбата на същия, но не може да бъде продаден на публична продан.


2. Изпълнителен лист – примерен:


Представлява титул /официален документ, който съдът издава след като се увери, че Вие дължите конкретна сума пари на конкретно лице, без значение дали е юридическо или физическо лице. Изпълнителният лист често се изписва съкратено ИЛ. С него се удостоверява, че посочения в него кредитор може да иска принудително изпълнение на посоченото в ИЛ изпълняемо право (притезание) срещу посочения длъжник. В изпълнителния лист се записва сумата, която се дължи - главницата, дължими неустойки, възнаградителна/мораторна лихва, датата, от която започва да тече законна лихва и пр., разноските в производството, които са направени, за да може да се стигне до издаването на изпълнителния лист, съдът, номерът и вид на делото, както и данни на длъжника и кредитора. Въз основа на изпълнителния лист кредиторът може да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител. Важно е да знаете, че изпълнителното дело се образува с оригинала на изпълнителния лист и той остава в съдебния изпълнител до приключване на производството. Когато той бъде изгубен има специално нарочно производство пред съда за издаване на дубликат на изпълнителния лист.


3. Запор – 

Запорът се налага от ЧСИ по искане на взискателя /кредитора/ по изпълнителното дело. Налага се върху движими вещи – МПС, ценни книги, върху вземания, трудово възнаграждение, банкови сметки и т.н. След запорирането длъжникът не може да се разпорежда с вещта и вземането си. Самото "налагане" представлява достигането на съобщение, изходирано от съдебния изпълнител, до длъжника и/или до третото задължено лице. В това съобщение се изписва за каква сума се налага запорът, по кое изпълнително дело. Когато се налага запор на дружествени дялове, съобщението за налагане на запор се вписва в Търговски регистър към Агенция по вписвания. Длъжникът или третото лице, от което длъжникът има вземане (работодател, банка и др.) нямат право да се разпореждат с имуществото, което е запорирано. В противен случай, същите носят имуществена и наказателна отговорност. Много често длъжникът разбира от работодателя/банката за наложените запори, тъй като същите се налагат преди да бъде връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. Това се прави с цел да бъде "изненадан" длъжникът и да не може да си изтегли парите от банковата сметка, да си прехвърли дружествените дялове на фирмата и т.н. Повече за запорите може да научите в нашата статия - тук.


4. Възбрана – Възбраната се налага от ЧСИ по искане на взискателя върху недвижими имоти и кораби. Съобщението за налагане на възбрана върху недвижими имоти се вписва в Имотния регистър към Агенция по вписвания, а за налагане на възбрана върху кораб до съответния Регистър на корабите към Изпълнителна агенция "Морска администрация". Длъжникът няма право да се разпорежда с вещта след като е наложена възбрана. Това означава, че не може да прехвърля имота, да учредява тежести, да уврежда имота. В противен случай същият носи наказателна отговорност.

В случай, че длъжникът прехвърли имота/кораба си на трето лице след като има наложена възбрана, същата си остава в тежест и за новия приобретател – собственик на имота/кораба.


5. Колекторска фирма – дружество, което основно се занимава с изкупването на вземания /сключва т. нар. договори за цесия/ и впоследствие ги събира. Това вземане може да е на различен етап – извънсъдебен/съдебен. Тоест може все още да няма съдебен акт и вашето задължение да е прехвърлено на колекторска фирма, тъй като Вашия кредитор го е продал.


6. ДСИ – държавен съдебен изпълнител – Важно е да се знае, че районът на действие на ДСИ е същият като на районния съд и че за неговите действия, отговорност носи държавата.


7. ЧСИ – Частен съдебен изпълнител – През 2005г.  е приет Закон за частните съдебни изпълнители и тогава започва да съществува като отделна професия. Районът на действие е по-голям в сравнение с ДСИ – на ниво окръжен съд. Отговорността е лична.


8. ПЧСИ – Помощник частен съдебен изпълнител – в регистъра на КЧСИ се вписват ПЧСИ към ЧСИ, те спомагат дейността на ЧСИ и могат да извършват съгласно указанията на ЧСИ всички действия от неговата компетентност. Помошник-частния съдебен изпълнител използва служебния архив и печата на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си допълнението "помощник". На практика, в по-големите кантори, повечето документи се подписват от ПЧСИ (които може да са няколко на брой, а не само един), като се слагат два печата: на ЧСИ и на съответния ПЧСИ.


7. КЧСИ – Камара на частни съдебни изпълнители е съсловна организация, в нея задължително членуват всички ЧСИ, представлява се от председателя на Съвета на камарата.


Статията има информативен характер и не представлява правен съвет.





Изпълнително производство


70 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page