• Румен Бонински

ДЕЛБА НА НЕПОДЕЛЯЕМ ИМОТ


В тази статия – ДЕЛБА НА НЕПОДЕЛЯЕМ ИМОТ, ще разгледаме няколко актуални въпроси във връзка с възлагането на неподеляем имот-жилище при извършване на съдебната делба. Запознайте се и с нашата предишна статия за да придобиете по обща представа за т. нар. делба.

Задължително е, производството по съдебното дело да е преминало първата фаза на делбата /която протича в две фази с две отделни съдебни решения/ с влязло в законна сила решение по първата фаза, когато са определени кои са съсобствените имоти, кои са лицата и какви са квотите в съсобствеността.

Когато се установи, че съсобственият имот е жилище, което е неподеляемо на реални дялове за всеки съделител, то законодателят е дал възможност всеки съделител да поиска същото да му бъде присъден в дял и да стане негов изключителен и единствен собственик.

Законодателят сочи две хипотези:

АКО НЕПОДЕЛЯЕМИЯТ ИМОТ Е ЖИЛИЩЕ, КОЕТО Е БИЛА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ

  1. Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг ИЛИ с развод, и преживелият ИЛИ бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца от брака, няма собствено жилище, съдът по негово изрично искане може да го постави в дял, като той уравнява останалите съделители с друг имот от съсобствеността, а ако няма такъв – с пари/по заключение на вещото лице, назначено от съда/. Уточняваме, че условието за упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца да е предоставено на съпруга, се отнася само за бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод.

Посоченото изискване не се касае до преживелия съпруг.

АКО НЕПОДЕЛЯЕМИЯТ ИМОТ Е ЖИЛИЩЕ, ВСЕКИ ОТ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ, КОЙТО ПРИ ОТКРИВАНЕ НА НАСЛЕДСТВОТО Е ЖИВЯЛ В НЕГО.

  1. Aко неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него И НЕ притежава друго жилище, може да поиска от съда, то да бъде поставено в негов дял, като следва да уравни другите съделители с друг имот от делбената маса или с пари.

В първата хипотеза следва да са налице няколко предпоставки:

– да е имало сключен действителен брак;

– неподеляем имот в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод или смърт на единия от съпрузите;

– на преживелия/бившия съпруг да му е предоставено упражняването на родителските права;

– молителят да няма собствено жилище/жилищна нужда/

Във втората хипотеза предпоставките са следните:

– Молителят да е наследник на починалото лице;

– към момента на откриване на наследството да е живял в жилището;

– да не притежава друго жилище.

КОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА НЕПОДЕЛЯЕМ ИМОТ?

При делба на неподеляем имот-жилище, законодателят е предоставил това право на претенция единствено на преживял/бивш съпруг и на наследници, НО НЕ И НА участници в съсобствеността, възникнала въз основа на договор. В последния случай, неподеляемото жилище ще бъде изнесено на публична продан, за да се удовлетворят съсобствениците.

АБСОЛЮТНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ В ПОЛЗА НА МОЛИТЕЛЯ

И в двете хипотези като абсолютна предпоставка за възникване на право на собственост в полза на молителя, е задължението да уравни с пари или друг имот равностойността на дела, който всеки от останалите съделители има съобразно заключението на вещото лице и съобразно квотата отсъдена в първата фаза на делбата с влязло в сила решение.

ВЪЗЛАГАНЕ НА НЕПОДЕЛЯЕМ ИМОТ СРЕЩУ ПАРИ

Следва да не се забравя, че когато уравнението е в пари, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, тъй като едва тогава съделителят става собственик на имота. Ако това уравнение не бъде изплатено в 6-месечния срок, то решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

КАК ДА ИЗБЕГНЕМ ЗАКОНОВИТЕ ИЗИСКАНИЯ? СЪДЕБНА СПОГОДБА!

При делба на неподеляем имот-жилище има и вариант горните законови изисквания да се избегнат, като се сключи съдебна спогодба между съделителите, чрез която е възможно единственото жилище да бъде възложено и на лице, което не отговаря на изброените по-горе изисквания.

ПРЕЖИВЕЛИЯТ/БИВШ СЪПРУГ Е С ПРЕДИМСТВО ПРЕД ДРУГИТЕ СЪДЕЛИТЕЛИ!

Наличие на предпоставките в първата хипотезачл. 349, ал.1 от ГПК изключва разглеждането на евентуални претенции на съделителите при втората хипотеза- чл. 349, ал.2 от ГПК. Или разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК/втората хипотеза/ ще намери приложение, доколкото не са налице условията за възлагане по чл. 349, ал.1 от ГПК/първата хипотеза/.

Важно е да уточним, че за да възникне субективното право във втората хипотеза /чл. 349, ал. 2 от ГПК/, правото на собственост на конкретния съделител трябва да произтича само от юридическия факт на наследяването. Когато има няколко желаещи съделители, отговарящи на тези изисквания, предпочита се този, който предложи по-висока цена. Всеки друг юридически факт /договор за прехвърлени идеални части на трето за наследството лице/ добавен към наследяването или нямащ нищо общо с наследяването би съставлявал пречка за съдебна делба по реда на чл.349, ал.2 от ГПК /искане за възлагане на целия имот/ и имота бива изнесен на публична продан, като всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при преференциални условия/в сравнение с явилите се наддавачи чужди за съсобстевеността/, но тази процедура ще я развием в следваща статия.

Всички права са запазени. Адвокатско дружество Бонински, Бонинска и Апостолов.

© 2020 Proudly created by 1MiL.xyz